
ИСТОРИЯ НА ОЗЕЛЕНЯВАНЕТО В ГР.РУСЕ
- От историческите данни за озеленяването на Русе се вижда, че първата градина е Княжеската, към резиденцията на княза, която е служила само за нуждите на двореца.
- Първите опити за озеленяването в Русе са били направени със засаждането на овощни дървета по главните улици на града пред дюкяните на търговците и занаятчиите.
- Като първа обществена градина може да се посочи градината на Исляххане на Крайдунавския булевард /на север от днешния Куклен театър/, но тя е имала само ограничено обществено ползване и е служела само на посетителите на заведението.
- В протокол от 23 август 1888 година на извънредната сесия на Русенската градска община се разглежда докладът на горския инспектор, с който се иска да бъде отстъпено място за направа на сад…
- Определено е място в източната част на града в местността Полето /впоследствие наричан Тракцията/, която по това време е била използвана за градско сметище.
- В приказ от 1889 година се казва: ”Започнато е строенето на шосето Русе – Тутракан и от двете му страни са посадени овошки …”.
От тези два приказа №23 от 1887 г. и №18 от 1889 г. се вижда, че наченките на озеленяването в Русе са започнали с уличните и булевардни насаждения.
- На 3 август 1892 година Градският общински съвет с протокол №31 постановява да се направи градина на мястото на бившите турски гробища на площад “Александър”.
- През 1894 година тогавашният кмет П.Попов назначава значителен брой работници, като в заповедите се упоменава за градската градина без да се определя за коя градина става дума /впоследствие става ясно, че се касае за първата градска градина при пожарната команда/, което бележи в истинския смисъл началото на озеленяването в град Русе.
- През 1901 година в същата тази градина /днес площад “Батенберг”/ е построен паметникът в памет на падналите войници и офицери в Сръбско-българската война през 1885 година.
- Общинският съвет отпуска място по дясната страна на Тутраканското шосе /днес бул.”Тутракан”/ за разсадна пипиниера за произвеждане на горски, алейни и овощни дървета, които да бъдат основата на бъдеща градска градина. През 1898 година е започната направата й на мястото на сегашния Техникум по механотехника, а е заличена през 1925 година поради строежа на училището.
- През 1899 година е било довършено Доходното здание /архитект Паул Бранк/ и започва да се мисли за строеж на градина. Шест години по-късно –
- през 1905 година Централната градина е вече окончателно завършена от Рихард Нойвирт и се превръща в любимо място както за разходка на гражданите и особено на младежите, така и за устройване на увеселения.
- За малкия фонтан в централната градина фабрика “Мюлхаупт” изработва статуя от скулптора Владимиров, която представлява човек, борещ се със змия, обвита около тялото му, чийто смисъл е борбата на доброто със злото. Тази статуя днес е реставрирана и отново радва жителите на града. Монументалният паметник на Свободата в средата на градината с изящността си е гордост не само на Русе, но и на страната ни. Той е творение на италианския скулптор Арнолдо Цоки. По-късно – през 1938 година, е направен и фонтан със светлинни ефекти в северозападната част на градината. Другите два фонтана в централната градина са създадени съответно през 1974 и през 1984 година.
- През 1915 година тогавашният кмет назначава комисия със задача да определи места за детски игрища в града.
- През 1923 година възниква въпросът за построяване на градски парк на мястото на Владиковата бахча, проект, който доста трудно и късно е осъществен.
- Общата площ на градските градини, скверове и парка до края на 1944 година е възлизала на 133 дка, от които само на парка 70 дка.
- Освен вътрешноградските зелени площи, градът е разполагал с 5700 дка естествени и изкуствени гори, играещи роля на лесопаркове, които населението на Русе е използвало за отдих /най-вече лесопарк “Липник” , който и днес е любимо място за отдих на русенци/.
- Производствената база на служба “Градини и паркове” по това време се е състояла от два разсадника – Цветницата и Овощният разсадник. Главната дейност на службата се е изразявала в поддържане на зелените площи. По-късно са направени нови оранжерии, разсадникът е разширен, а цветопроизводството – увеличено. Държало се е много на зацветяване на градините. До 1945 година асортиментът от дървета, декоративни храсти, рози и цветя – сезонни, перенни и саксийни – е изключително голям.
- Периодът след 1954 година е много ползотворен за озеленяването на града – по това време е довършен Паркът на Младежта, известен и днес с Вазата, направена от зеленина, която сменя облика си всяка година. През 1964 година е довършен строежа на Парка на Възрожденците. Работи се по озеленяване на Кея и всички квартали на град Русе.
- От 01.01.1961 г. отдел “Градини и паркове” към СП”Комунални услуги” образува самостоятелно предприятие “Паркстрой”.